Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Бележки върху новото издание на Българския синонимен речник от Л. Нанов. Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. IV издание. София, 1963. – Език и литература, 1965, № 3, с. 81-85.
Българският език и литература, отразени в излизащия многотомен речник на българския език. Рец. за: Речник на българския език. Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. Т. І (А – Б), 1977. 910 с.; Т. ІІ (В), 1979. 672 с.; Т. ІІІ (Г – деятел), 1981. 770 с.; Т. ІV (деятелен – Е), 1984. 868 с. – Български език и литература, 1987, № 5, с. 58-62.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
Двойните форми на съществителните имена. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския книжовен език. VІ преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1965. 424 с. – Български език и литература, 1969, № 2, с. 61-62.
Езикови тревоги и нашите тревоги за словото. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Балканско знаме, № 74, 25.VІ.1974.
За необходимото и излишното: (Наблюдения вьрху дефинициите в излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1991, № 4, с. 111-121.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26.
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Повече внимание върху езиковедската терминология (из наблюденията ми върху първите пет тома на излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 119-124.
Рец. за: Sławski, Franciszek. Podręczny słownik bułgarsko-polski z suplementem. T. I (а-повявам), T. II (повярвам-яшен). Warszawa, PWN, 1987. 1430 s. – Съпоставително езикознание, 1993, № 6, с. 84-89.
Русизмите в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1960, № 5, с. 476-480.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
Диференциация на речниковия състав от функционално-стилистично гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 18-20.
Съкровищница на българския словесен фонд. – Български език, 1961, № 5-6, с. 504-508.
Виц и табу – немско-български успоредици. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 88-110.
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57.
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589.
Българската езикова картина на света като модел на етническата идентичност. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996.
Граматика на семантиката. Дисерт. София, 2006. 236 с.
Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с.
Енциклопедия и речник. – В: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А – Л). 1999, „Свидас”, София, с. III-ХХХ.
За връзката между словесните конотации и фразеологичните значения. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 94-115.
За дву- / трисемантичната природа на естествените езици. – Наука, 1992, № 2, с. 14-16.
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61.
Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства, София, НБУ, 2008. 158 с.
Минималният език за оптималната комуникация. – В: Култура и текст. Т. X. София, НБУ, 2005, с. 194-232.
Мотив, вътрешна форма и общо значение или Условност и мотивираност в езика. – В: За човека и езика. Сборник научни статии, посветени на 60-годишнината на проф. Майя Пенчева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 177-193.
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41.
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988.
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133.
Отново за централната роля на падежа в езика. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 325-338.
Принципи на енциклопедичния речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 96-108.
Принципът на падежа в семантиката. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 41-51.
Проект за семантичен речник-минимум. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 3-20.
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000.
Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с.
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218.
Семантични проблеми на речниковата работа и теория за семантичен речник-минимум. Дисерт. София, 1986. 223 с.
Семантични проблеми на речниковата работа и Теория за семантичен речник минимум. – В: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1990, с. 7-30.
Семиотични методи за изследване на значенето. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 27-42.
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52.
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431.
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594.
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231.
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74.